автор: lilimidnait

Нощта ме властно зове.
Излизам навън-на разходка.
Пеят тихи ветрове
и проблясват очите на котка.

Нощта не приема за отговор ,,не",
а и аз искам да тръгна със нея.
Тихо е. Препускат черни коне
и щурците песни тържествени пеят.

Тихо е. Защо ли в мене разцъффа бял смях?
Навярно от несдържана,неподправена радост.
Не трябва ли да изпитвам от нощта страх?
И да трябва,не мога... Усещам само мастилена сладост.

Черните коне препускат,препускат нататък.
Како ще стане,щом стигнат? Не зная...
Но тропотът на безбройни копита остави във мен отпечатък.

Те ме зоват.,, Да" ли да кажа? Или пък ,,не"?
Да разбера какво ще се случи мечтая,
затова ще препусна нататък с тези черни коне.