автор: erka

...тя тъпче живота в буркани.
Налютва отвътре дъхът му.
Живецът му цветен витае,
попарен в оцета на утрото.
Ръцете й - облаци свъсени,
помитат на лятото семките
и някак несресано слънцето
пресича очите й есенни...
...а тя се завърта на пръсти,
съвсем пренебрегнала времето
и грабва ветрецът, и пръсва
на лятото дребното семе...