автор: lirik1

Да си спомним Андре Бретон, Василий Кандински и другите...
Когато не ми се спи, аз непрекъснато си мисля за милата Гретхен. Старата метла се е подпряла в ъгъла, а баба Яга е във фурната с Хензел. Днес приспивната зона на здрача е на границата на Дева с Овен. На пазара, женският, продават гвоздеи без главички, само и само алъш вериш да става. Зидарският отвес на бай Мунчо вече е счупен клон, и ден за ден е живот на измислен от нищото бохем. Пръстите на ръкавицата на Дирак, които и както обикновено, се отварят само отвътре навън, е обратното на обратното на обратното. Ориентирите ги няма, има протести, има да да 1913. Воденичният камък стърчи самотен сред реката и е намек за сухи воденици. Наденици има само в съня на бездомника с кучето, който чете приказки.
Впрочем, белким и санким са си селски думи.
Чунким пък са останали градски...

От брега...