автор: lirik1

Много мисли изгорих много думи изговорих
много време пропилях много пътища
пребродих крачих из блата
по нишките на паяжинките
висях и в мрежите на суета
аз играх и шут и цар писах роли
за пиеси от живот назаем
взети от дяволи
и проклети
не играх във тях
лош актьор простете
Но главните раздавах
на талантливи зверове помнете
нищо не вземах от тях само милост
и любовта спаси ме
от богатства които не натрупах
Пропилях си младостта
в бохемски нощи
по пристанищата на света голям
видях това което не е дадено на всеки
Сега съм на колен навел глава мълча
на авансцената в последната си роля
Поезия да дишам докато съм жив
и да живея с мисълта за друг живот
живот ефирен безтелесен
---
И покров дари ми Муза ех есенно небе с звездици
а очите ми смарагди между небето и земята
те за мен са божията благодат
И това са вечността
и безсмъртието на душата