автор: lirik1

Облаче видях. Душата бяла на листото.
Ветрец полъхна. И усетих
как в мен всели се.
И попи.
Разкърших раменете си. Не идеше зора.
И погледнах към дървото -
то гледаше ме
със очи.
С нозете си усетих, че аз съм вкоренен.
Тогава с клони взех вода.
Реката е наблизо.
Ръснах.
И прелях дървото. Някой ставаше трева.
Не помнех. Аз бях листото.
И сякаш себе си
прелях.
Душата бяла на листото