По стъпките, излъскани от хора,
навлизам в сянката от камънак,
очите свеждам, почвам да се моля,
но сещам поглед впил е в мене пак.
И гърчи се ликът, невидим в мрака
от образ на отсрещната скала,
не Господ там смирено сякаш чака,
а съсекът на брат му - Сатана.
Създателя накрая зървам плахо,
потъвам бавно в погледа му благ,
и плувам сред пречистеното мляко,
на първородния ми плодов грях.
На изхода се кръстя с пръсти бързо,
но виждам как на задната стена
за сянката ми здраво се е вързал
всесилният, ликуващ Сатана.