автор: apostola

Ех, години мои! Минали години!
В радости и скърби, в срещи и раздели.
На земята кръгла под небета сини.
И през дните сиви хубост не видели.

С трудните пътеки, в пътищата прашни.
С жътва на пшеница, с ходене в коприва.
с мъдростта на дните, с вечерите дашни.
Със небесно слънце, дето ни зарива.

Ех, години мои! Минали години!
Много сте зад мене, малко са пред мене.
Земно сте ми цвете в моите градини,
дето съм оставил мъката да стене.

Минали години! Минали неволи!
Лесен и нелесен- аз живях живота.
Със краката боси и с ръцете голи
аз просвирвах даже на висока нота.

И със малки крачки, и с големи крачки
аз през тез години в тиня не нагазих.
И напук на всичко- казано от врачки,
аз към всичко земно любовта запазих!