Вървя в звездните нощи на вечните ловни полета
в тъмносиня одежда от пространство
и време И с не случили ми се
сладострастни копнежи
Избодени сенки в огледало напукано са капките
жива вода преди да попият в безнадежност
Вървя самотен в звездните нощи
на вечните ловни полета
А в сенки безочни се крият юди и жалки масони
Уханието в мрака на жена е силно тръпчиво
като от неузрели и грапави дюли
Аязмо над Стара Загора се пълни от сълзите на Бога
И трудна Земята забавя невидимото свое въртене