В душата ми е топло като песен
под напора на твоите следи,
стаени в гънките и́ безтелесни
любовно греят блеснали искри.
Нощта се спуска с набита спирачка,
морен денят ми затваря очи,
бент отприщен от чувства си в здрача,
прииждащ - река с високи вълни.
Стичаш се бурно в сините вени,
на сърцето в дебрите жадни,
необуздана, гореща, първична -
на глътки отпивам те жаден.
Струните страстни в синапсите дърпам,
пицикато вибрира плътта ти,
Ева от рая си съща - настръхвам,
Стихийо, Бог ли тебе те прати?