автор: pastirka

Нямам в джоба стотинки.
Той е празен, не скъсан.
Пачки гледам на снимки.
Татко все е навъсен.
Мама често пресмята
как ще плащаме тока.
И в деня за заплата
пак е с бръчка дълбока.
На купчинки разделя
малка сума за всичко.
Но веднъж във неделя
бе добра и самичка
цяло левче ми даде
сладолед да си купя.
Бях щастлив! Изненадан!
Пред витрина отрупана
аз стоях и се взирах
в сладоледи различни.
Между много избирах.
Бе задача комична,
че от всичките исках.
Но накрая избрах си.
Плах в дланта си го стисках -
не щастлив, а нещастен.
- Струва левче и трийсет -
касиерката каза.
Сякаш шемет зави ми се.
Моя лев и показах.
- Но парите не стигат! -
обвини ме жената.
- Аз го плащам! - намигна
ми една непозната
и в ръката ми сложи
сладоледа "Ескимо".
- Ето, вижте, госпожо,
ще платя! Непростимо
е дете да тъгува,
че ме може да вземе
сладоледче! Нечувано
е за нашето време! -
и ме гушна сърцато.
Аз усмивка закичих!
Тъй една непозната
на мига заобичах.
Вече зная аз, клетия,
че усмивката може
с цена сладоледена
да е, щом се наложи.

13.08.2020