автор: poligraf

Простира се съдбата ми пред мене.
На трупче ще е младостта ми някой ден.
Как искам да е още до колене
морето, да броя звездите окрилен,

да милвам изгревите огладнели
за флирта син със утринната ведрина.
По детски тез мечти са споделени
и греят във сърцето на една жена.

Под цветна дъга, на живота в жарта,
от млечния зъб до принцеса на бала,
тя обича горещо своя баща.
Нали кръвта една вода не става!

С теб, Зеленоочке, дишам благ и мил,
загубва горист черните контури,
в теб кичур слънчев сноп гнездо е свил,
ти, моя кръв и бъдеща опора!

Наливаш радост, вяра и надежда
във дните мои с неразлистен календар.
Доброто, знам, във тебе се оглежда.
Благодаря ти, че те имам - Божи дар!