автор: mariq-desislava

Сърцето ми е радикален терорист -
самовзривява се в името
на неотстъпчивата нежност,
с която докосваш света.

Дори и въгленче единствено
от мен да остане,
пак ще приседна
до изгладнелите изгреви,
които ти смяташ
за поредица от провали
и ще наторявам светлината
не с катастрофалния си пулс,
не с декоративната си плът,
не със затихналата отдавна кръв,
а с белезите от твоето
всепоглъщащо отсъствие.

Само така се обича мъж,
защото винаги е бил
и си остава живот.