Онази силна ръка, която
повдига небето
и всичката обич събрала
(тъй както обичаш детето си).
Ръката, която ме пазеше и дава
сърце, без да иска.
Ръката, поела дъха ми,
когато ръста си разлиствах.
Ръката помахва след тръгване,
колата е вече далеко,
една изморена сълза
се стича и изсъхва премръзнала...
Пак връщам се днес,
преди да е стъмнило.
Топи се ръката, топи...
В очите ми - морето и Слънцето!