След тях резониращо се... причестяваш.
Пърха сърцето - брънка по-леко.
И продължи ли това разбридане,
още миг и ще стигне Човека.
Чудно и тайнствено то спира.
Някам си от самотебе си.
Зада остане за утре още за разплитане.
А сутронта - да познаеш лицето си.
Или всъщност маската избродирана
с всеки миг, отбранено щастие,
с всяко слънчево себвзатрупване,
с всеки храсталак страхове и стасти.