автор: ZAGORA

Морето е олтар за Любовта,
нестихващ пулс,
съзвездие от чувства и дихания.
Кама и кръст за вричане и обещания.
Икона чудодейна за молитви.
То сбира в себе си сълзите от раздялата
и е прегръдка утешителна за самотата.
Когато Любовта с нетърпеливи пръсти
рисува на пясъка и на скалата,
Тя вае себе си в безкрайни варианти.
А после стихва бездиханна в медитация,
с пътуващ поглед в тайни дълбини,
докато шепотът й омагьосва рифове и падини.
Любов,море...
Субстанции с различно естество,
но във подобие
подобно пъпка и зародишът във нея
като величие и благородие...
Целувките на бриза
покриват всеки квант на Любовта
Два символа неразгадани,
белязани с клеймо от вечността.
.Любовно бели гларуси прелитат
сред балдахин от светлина.
С крила докосват във морето
неизбродими устия на Любовта,
докато Тя на пясъчното ложе
без свян поднася свойта голота
Любов осиротяла без море
е само тъжна,застаряла дева,
,а то без Нея е Адам без Ева.