автор: lirik1

От вятъра листата шумоляха
и сенките протегнаха ръце
Само моето лице ли Боже
времето бродира
с песъчинки
думи
и
сълзи
И кълвач затрака ли в дървото
ще разчупи бяла тишина
на цветни стъкълца
И ще нарисува
светъл лунен рог
тиха хладна боса вечер
паяченце в паяжинка сива
маската на тъжен кралски шут
ужаса на вятъра светлинен от Киото
потайната източна девица Рут
мъха по пеперудени крила
и ах Каста Дива от Белини

А неразпознатите ми тъмносини светове
ще са потънали в мълчание
от бели стихове
за векове