Наскоро реших да си направя шега с моята приятелка. Казах ѝ:
- Много си хубава.
- Благодаря – отвърна ми тя.
Вместо да спра до тук обаче, аз продължих:
- Ти си на 31-во място по хубост в България.
Последвалият разговор си остава за личния архив, но накратко, наложи ми се да обяснявам в дълбочина разбирането ми за числата 1 и 31. Същия ден, отворих сайт за новини, където прочетох следните заглавия: „5% смъртност от Covid-19”, „Половината мъже се тревожат за размера”. В статията за размера пък беше уточнено, че средната дължина на мъжкия полов член е 13 сантиметра в полу-възбудено състояние.
В рамките на няколко часа започнах да се тревожа за петте процента шанс да умра от Covid-19, да си премеря пишката в полу-възбудено състояние, за да проверя дали става за употреба (все пак всяка втора реклама в онлайн пространството ми е – „Деси е сама. Пиши ѝ сега!”) и да разсъждавам защо 31 място от около 3 милиона състезатели е лошо постижение.
Има нещо много неточно в точната статистика. Наистина, шансът да умра от новия вирусен грип, ако се заразя, е около 5%. Ако обаче никога не се заразя, или пък се заразя и се излекувам, този шанс е 0%. Ако се заразя и умра, този шанс е 100%. Де факто, няма нито един човек на земята, за когото шансът за смърт да е 5% – той е или 0% или 100%.
Съответно много от тези, които са в групата „0%” не вземат ситуацията на сериозно, а пък много от тези, които имат близък в групата „100%” я възприемат прекалено на сериозно. Мой познат получил подигравки, че носи маска, когато отишъл да пазарува в един от областните градове. Вместо да се тревожи, той се обърнал към подиграващите се спокойно: „Доброволец съм във вирусното отделение на ВМА. Ако искате, мога да си сваля маската и да дойда да поговорим”. Въпросните тарикати веднага преизчислили статистическите си шансове и се омели.
Разбира се, както за много други казуси, и по този със статистиката, народът отдавна е измислил пословица: „На чужд гръб и сто тояги са малко”.
И това е само върхът на айсберга. Според международния валутен фонд, България е на 68-мо място от 186 държави, по брутен вътрешен продукт на глава на населението (с $9 518 на година). Какво е първото нещо, което чува средностатистическият българин от тази цифра – „Тука цял живот ще бачкам за жълти стотинки. Трябва да отпраша към някоя от страните в топ 10, ако искам да живея като бял човек”.
Според световния доклад на щастието, сме на 97 място от 156 страни. Преведено на простичък език – „Ако искам да съм щастлив, трябва да се махна от България”.
Какъв е резултатът от това постоянно съревнование и измерване? Десетина държави и техния начин на живот се издигат в култ. Мнозинството от гражданите на останалите страни си поставя за цел да емигрира в тези развити общества. Жителите на развитите държави пък са недоволни от потоците емигранти, които се стичат към тях (за Германия е изчислено, че този поток вече представлява 20% от немското население). Тоест, всички в крайна сметка са нещастни?
Да не говорим за натрапчивото обсебване на съвременното общество с първото място, първите три места, петте звезди, стоте процента, десетобалната система и изобщо всичко, което е измеримо и което може да се опише като „топ” и „ВИП”. В резултат на тази нездравословна пристрастеност, всички издигат победата и консумацията в култ, което създава свят от милиарди загубеняци и единици победители.
Да, според всички числа, Джеф Безос, основателят на Amazon, който притежава около $180 милиарда и живее в САЩ, най-развитата страна в света, има всички предпоставки да е много по-щастлив и успял от мен – учител на свободна практика в България. Въпреки това, аз се чувствам прекрасно. Това, което правя, на мястото където съм, напълно задоволява повечето ми лични потребности.
Статистиката официализира за възрастните, това което юношите правят в гимназията – да се делят на групички от зубъри, популярни, отворковци, смотаняци и така нататък. В резултат, повечето възрастни не си спомнят с умиление или щастие за тези години. Защо тогава целият свят се е юрнал постоянно да мери и да сравнява?
Всичко, от което аз имам нужда по отношение на статистиката е фактът, че шансът точно моят сперматозоид да оплоди яйцеклетката, от която съм се родил, е бил едно на стотици милиони. И това се е случило, и това е чудо, за което всеки ден благодаря.
В заключение, драги читателю, те моля да ми се възхитиш – донесох ти вода от девет кладенци, само и само да оправдая един гаф с гаджето.