Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pts2grimm
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13994

Онлайн са:
Анонимни: 411
ХуЛитери: 2
Всичко: 413

Онлайн сега:
:: vlakant
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаУсещане
раздел: Други ...
автор: flood

Усещането, че не си роден на подходящото място и в правилното за теб време, често е привнесено. Не го усещаш ти, а възприятията ти. Виждаш само това, което не ти харесва. Значи нямаш зрение за красивото или то липсва. Примиряваш се да обичаш обичаното от околните. Следователно приемаш, че не съществува друго за обичане. Приспособяваш се и се мразиш, че го правиш.
Казват, че си това, което са мечтите ти. По тази причина преставаш да мечтаеш, а да се съобразяваш. Иначе отпадаш от всички класации на битието и тогава идва тромавото и болезнено съзнание за неудовлетвореност и маргиналност; а не искаш да бъдеш мизантроп.
И все пак – нещо непрекъснато ти липсва. Това, за което не говориш. За което не мислиш и не мечтаеш. То си остава у теб като отразяна плът, като капсулиран дух, който никога няма да излезе от бутилката на страховете ти.
Искаш свобода, чест, достойноство и спокойствие. Равноправие – защото хората не са равни нито пред Бога, нито пред природата. Четеш Цицерон и виждаш, че той е смятал законите за божествено творение. Вероятно наистина са такива – Дванайсетте таблици, Мойсеевите закони, Десетте божи заповеди... В тях има по нещо божествено. Но не вярваш в това. Според теб законите са това, което прави хората достойни и равноправни – и едното, и другото в природата не съществува на индивидуална основа.
И продължаваш да четеш, защото те е страх да мислиш и да мечтаеш – щом законите не се спазват или се спазват избирателно, щом са несъвършени, понякога умишлено незрели и едностранчиви, значи държавата е абдикирала и ти трябва да се бориш сам. И значи Цицерон е прав – държава щом няма, законите трябва да съществуват в природно състояние.
Това четеш – в автобуса, в метрото, по лицата на хората, в магазина, в службата. Целият живот се разгръща пред теб като книга, която разлистваш по необходимост, а не с желание.
Защото желанията са нещо, което трябва да се премълчава и да не се чете. Те са онова, което не можеш да изживееш. Което ти липсва и ще ти липсва винаги.


Публикувано от Administrator на 30.07.2020 @ 15:10:43 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   flood

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

21.05.2022 год. / 11:26:22 часа

добави твой текст
"Усещане" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.