автор: yotovava

Аз просто спрях да те очаквам.
Заключих външната врата.
Когато до зори си плакал –
притихват птици и цветя.

Намерих сили да си тръгна,
дордето още в мен гори
угасващият бавно въглен.
Ще спре навярно боли.

И постепенно ще се сливам
със спомените за деня,
във който сме били щастливи,
но съм останала сама.

След изгревите кръвожадни
ще благославям всеки звук.
Убийствено е да те няма.
По-смъртоносно – да си тук.