Нямам какво да ти кажа.
Думите ми ме извървяха.
И сега ти пишат адажио.
Без ноти.А те ме изпяха.
Пиша ти.Странно е някак
мълчанието да ти пише.
Сякаш писмо от"оттатък"
или истини казани свише.
Как ми се иска да няма
смърт.Да е само умиране.
Смъртта ни да не е драма.
И след нея да се намираме.
Нека всичко да ти разкажа.
Всичко,за да не те изгубя.
С душата си пиша адажио
в теб.Всъщност,те любя.