автор: Albatros

... световното богатство се побира понякога и в шепица една –
с приятел да изпиеш халба бира, да кротнеш с ласка хубава Жена,
подир дъжда да милнеш треволяче, да те докосне охлювче с рогца,
и на асфалта – щом дете заплаче, да му рисуваш весели слънца,
ако се видиш с някоя жълтица, да купиш колело на своя син,

и – жилне ли те някоя пчелица, да я проводиш в Божия пчелин,
във шепата на просяка пред храма да пуснеш своя предпоследен лев,
защото утре може и да няма! – живей сега и тук, живей със кеф! –
дошъл за миг под небесата сини, на тръгване помахай със ръка.
Световното богатство грош не чини без шепица добра човещинка.

27 юлий 2020 г.
гр. Варна, 19, 00 ч.