автор: poligraf

Животът е сетивност многолика,
навярно със акцент любов - пред скоба,
в пчела, във цвят, във стръкчето иглика,
вкусът му - с чувства пъстри е до гроба.

Очите ти са спомени за лято,
с покълналите изгреви над кея,
сред звуците на къдраво вибрато,
изпято от вълните - сини феи,

където устни аленочервени
изпиваха дъха на жадни глътки
и стенеше от страст плътта във мене,
под спазъма на огнените тръпки!

Тоз пламък буен - в тебе дето свети,
от искрата ярка - в онзи летен ден,
бе музата ми сладка на поета
и до днес да бъда в полет окрилен.

Прострян в размаха, силен, на крилете,
безграничен до надеждност, вдъхновен,
живея на перото във мечтите
за тебе, мила и в онзи летен ден!