автор: lirik1

В шепот на съхнещи в жегата треви
в дъх на мента глог и лавандула
в сладкопойни птичи гласове
душите ни
невидими се срещат но къде ли

Във жужикането на безброй щурци
и прикрит в душата бяла листото
поглеждам косо към небето
с падащи звезди
И знам душите ни къде се срещат

Дали усещат страст и зов на плът
дали усещат нежност те по своя
път към другият живот
божествени
наистина душите ни са вечност