Имало едно време една жена. Тя лъжела наред. Лъжела наляво, лъжела и надясно. А после пак и пак. Започнала да лъже и направо. Ей така, за удоволствие.
Понеже имала чар - в начало всички и вярвали. Но после нещата се променили. Преди да се стигне до това "после", обаче - жената толкова се вживяла в ролята която си избрала, че излъгала и Бога. Той обаче си мълчал. Не виел от болка. Не наказвал. Само си стоял на един висок облак. Понеже не останал човек около нея неизлъган, жената излъгала и самата Лъжа. Всемогъщата Лъжа се изчервила като ученичка и се оплакала на Бога:
- Господи, Боже мой! Излъгаха ме!
Господ гледал, слушал - слушал гледал, позамислил се. Та нали той запуснал програмата "Лъжа" ?? Както и програмата "Истина" , а и много други човешки софтуери. Накрая казал:
- Намерих решение! Ти от голямата Лъжа - ще се превърнеш в обиковена жена, а жената - ще стане новата програма "Лъжа"! Така жената се издигнала. И без това вече била набрала популярност и всички в пространството говорели само за нея.
Минали седмици. Новата Лъжа толкова се увлякла, че излъгала и Най-верния си. А после - и самата себе си.
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна. Авторът видя всичко написано в последния си сън. Още е топъл. Сънувайте с него - но и размишлявайта. Да се пишат стихове е лесно. Мисленето обаче е специален приоритет на специални хора.Моето Слънце