автор: Mojsei

Писана, авторка на "Приказка за седемте лули" се обърна със специална молба към Мойсей да й разясни какво е написала в тази си творба, установявайки, че придобива способността освен да говори без да мисли и да пише без много, много да се замисля, когато... й хрумват гениални идеи. Мойсей се отзова на молбата й, посочвайки, че такъв е пътят на всички магьосници, а, както е известно, българите са нация от магьосници.


Да си пълнеж на лула е толкова лесно... стига веднъж да свикнеш с унижението на еднократната употреба - поставят те, запалват те, преди това те тъпчат упорито и продължително, без да те питат, без да се съобразяват с теб, а и ти не мислеш за себе си... Започваш да си въобразяваш,че е приятно, мамещо и забавно, защото и други са в същото положение - просто пълнеж, който съцерцава как животът тече спокойно и красиво покрай него.
А за постигане на такова състояние на съществуването много успешно се използва незнанието като пълнеж на заблуждението.
А заблуждението си е своеобразно Не-познание, което трябва да се овладява. А какво овладяваш? За да успееш да плуваш по вълните на заблуждениието означава, че трябва да овладееш до съвършенство механизмите на конфликтуването и на манипулирането, тегнещи над човечеството по силата на господстващите контакти отношения между хората. Но какво е това? Комуникативните възможности на човечеството се увеличиха. Отделният индивид придоби по-голяма значимост, но не като субект на обществените отношения, а като случаен техен придатък, с когото много успешно се илюстрира насилието в най-различните му проявления. Тук се корени колизията на съвременния човек в ролята му на пълнеж, който се използва, изцежда и захвърля на бунището на живота - случайността, а тя е украсена с такива хубави гирлянди - музика, игри, веселби, печалби...
На екзистенциално равнище колизията, в частност, се разгръща и под формата на разкъсване на връзката между знанията и способностите, защото те не се използват. Седмата лула обвива знанията с булото на съмненията, а способностите - с паравана на безразличието, който има различни, но все фатални форми на проявление. И това е така, защото по безцеремонен начин ти се отнема естествената среда за постигане на развитие, а то е съдържателна страна на съществуването. А когато не е, съдържанието се превръща просто в пълнеж - лумпенизираното ежедневие те превръща в елемент на безумната реклама, на идиотската информационна среда, на консумирането на удоволствия от съмнително естество като цел на съществуването, свършващо в блатото на инстинктите и деградиращите страсти.
Минаваш през входа на ада, за да разбереш какво е движение без развитие, какво е деградация без край. Давещите се хора се съзират като случайни, протягат един към друг ръце, без да могат да си помогнат, поемат своя дял от социаната помия, искат да спрат тази колизия, но тя ги върти в бесния кръговрат, от който няма измъкване...
Казваш, че си отегчен, без дори да се замисляш? И какво от това?! Как какво, казваш си сепнат, защото за миг си се замислил?! Ще трябва да направя всичко възможно да хвана протегнатата ръка, за да направим една - по-силна, по-можеща, по-умна. Да, взаимопомощта за присвояване на изградената от теб самият цялост, отново е пак твоя задача, без чието решаване се минава бавно и с отегчение в небитието, а си още толкова млад...
Общността като цел и любовта като цел са двата полюса на живота, даващи си среща в съществуването, разбирано и като преживяване, а то винаги е на индивидуано равнище.
На пръв поглед, невидимото и едва ли не фантастичното, но почувствано като чужда и враждебна сила, е това, което откъсва индивида от създадената от самия него общност, за да достигне до извода, че е натикан в безвремието, където отсъства и любовта. Абсурдът достига своята кулминация, защото, по силата на Не-логиката, ти можеш да се самоосъзнаеш и като балонче от газирана вода в чашата, която изчерпва представата ти за цялостта, но не и като индивид, осъзнаващ, че е сътворил тази общност, която му предстои да присвои, за да оцелее... А цялата машина работи, за да не му даде възможности да разбере и промени процеса на собственото си съществуване чрез общността и любовта, чрез поемане на протегнатите ръце... Илюзията взема връх над реалността и те заставя да се усмихваш, дори и без да знаеш защо. Ти жадуваш да си съдържание на точно определена лула, а с напредване на отегчението се примиряваш с мисълта и си благодарен ако можеш да бъдеш просто пълнеж на някоя, та дори това да е и...случайна лула, та дори и да не е от обкръжението на Седмата лула.