Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Agro
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13948

Онлайн са:
Анонимни: 426
ХуЛитери: 5
Всичко: 431

Онлайн сега:
:: Heel
:: Cyriana
:: rajsun
:: coils
:: vlakant

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаХубавата Холмиер
раздел: Избрано проза
автор: anonimapokrifoff

Трета година, откакто не съм самотник – Лиза е с мен. Тя е голдън ретрийвър и казват, че в козината ѝ е златото на всички изгреви и залези. Обожава ме, както и аз нея. Лиза ще живее най-много още осем години, аз нямам толкова пред себе си, така че не тя моето, аз ще разбия нейното сърце. Но сега е рано за скръб и е разгарът на лятото. Горещници. Обикновено я разхождам привечер, мотаем се в парка, обаче днес нещо не ме свърта и излизаме в жегата. Слънцето е толкова безмилостно, че ако нямам тъмни очила и шапка, ще прогори дупки в мозъка ми.
Някога кварталът ни беше тихо място с раздалечени от големите си дворове къщета, но днес е свръхзастроен с кооперации лабиринт, в който можеш да се луташ с часове, докато откриеш блока си, а ако си дете и се изгубиш, шансът да бъдеш намерен бързо, е почти нулев. С Лиза си имаме отработен маршрут и винаги безпогрешно стигаме до кръстовището, после близо километър право надолу и се гмурваме в лоното на прохладата и тишината.
Още преди кръстовището чувам скандала – младеж, надул чалгата, и старица. Тя е пресякла на пешеходната пътека на косъм пред колата му.
- Пътеката е зебра! – гняв и тютюн в гласа ѝ.
- Слушай ма, бабо, няма тука зебра-мебра, видиш ли кола, спираш!
- Ти си длъжен да спреш! – съсък на естествена коприна, която свободно се завихря около слабо тяло.
Вече съм до тях.
- Айдеее, още една пенсия дойде! Няма ли най-сетне да пукнете, бе! – провиква се младокът.
Лиза напряга мускули и изръмжава, навеждам се и я погалвам, тя се кротва, но е нащрек. Ясно, воня на ганджа – смачкана и препикана зеленина, напечена от слънцето.
- Разкарай се, дърто, че да не те разкарам аз!
- Не можеш така да говориш на жена! – Гърдите ѝ, напуснати кораби, инфарктно шумно се вдигат и спускат в прекалено голямото пристанище на сутиена.
- Ти си бивша жена, ма! Може преди 100 години и да си била хубава, но я се виж сега кʼва си сбръчкана стафида!
Усещам как яростта се втурва от пръстите на краката ѝ към главата. Тя отстъпва зад мен. Марков парфюм с ориенталски нотки, който така добре се разгръща върху чиста, мургава кожа. Отваря чантата си, звукът на ципа е оглушителен. После е онова прищракване, което не мога да сбъркам и насън. Тя задържа дъха си, ръката ѝ разсича въздуха и застива. Хвърлям се към нея, но нещо ме кара да го направя по-бавно с незначителна част от секундата и мозъкът на младия идиот ме опръсква.
Стъпките ѝ са бързи и почти птичи. Тя бяга към парка.
- Не! – изкрещявам ѝ. – Обратно! Към блоковете!
- Благодаря! – прошепва до ухото ми, аромат на тютюн и бяло вино.
Чалгата гърми, собственикът на колата вече не може да я спре. Успокоявам Лиза и чакам ченгетата – бих ли могъл да отида където и да е, целият в кръв и мозък? След минута се разнася момичешки писък, някакво момче говори по телефона… Полицаите идват след още десетина.
- Видяхте ли кой го направи? – пита ме един от тях.
- Тази, която беше хубавата Холмиер – казвам.
- Какво?!
- Огюст Роден. Извинете, бях се отнесъл.
- Ти подиграваш ли ми се?! – изкрещява ченгето.
- Не, ти ми се подиграваш – отвръщам аз, свалям тъмните си очила и слънцето опарва незрящите ми очи.


Публикувано от Administrator на 23.07.2020 @ 15:49:35 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано проза

» Материали от
   anonimapokrifoff

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

08.12.2021 год. / 09:19:18 часа

добави твой текст
"Хубавата Холмиер" | Вход | 2 коментара (2 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Хубавата Холмиер
от mariq-desislava на 23.07.2020 @ 17:27:49
(Профил | Изпрати бележка)
Символиката тук е брутална, пък и няма как да измериш с интелектуалния си аршин вселенската повсеместна тъпота.{}


Re: Хубавата Холмиер
от Albatros (valerist@abv.bg) на 24.07.2020 @ 08:03:18
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/profile.php?id=100001222017028
Един простак по-малко!
Алби