автор: loveforever

Понякога изплуваш в утринта ми
като видение с магичен устрем,
с мечтания изпълваш мисълта ми,
в мелодии събуждаш жарки чувства.

Понякога разбиваш ме на части
разкъсваш ме във призрачни терзания,
избухвам в отчаяние от страсти,
загивам в невъзможност от желания.

Понякога с въздишки те нанизвам,
бродирам те с надежди ненаписани,
и вая те с любов в рефрен капризен,
рисувам те в илюзии от бисери,

Понякога ми липсваш до полуда,
сърцето ми погубваш в гняв разломен,
сълзите ми обрулени от лудост
отчаяно те търсят в гаснещ спомен.

Понякога те чувствам тъй крещящо,
изгарящо, бодящо, безметежно ...
Разпадаш ме на атоми от щастие,
разливаш ме в стенания от нежност.

Понякога те искам без пощада
сред бури от копнежи и магичност,
изгарям те на демонична клада,
погубвам те безжалост идилично.

Понякога зачерквам те фатално
от времето, от делника, от всичко,
а после с настървение от нищото
възраждам те със обич безгранична.