автор: elsion

Корабът заседна, капитане.
Твърде дълго бягахме от бурята.
Стана на парцали мокри знамето,
пясъкът затлачи руля.

Схлупено над нас тежи небето.
Нощните звезди са непознати.
Не заспивай още. Нека свети
в дръзкия ти поглед синевата.

Мракът по солените ни рани
с виното попива във земята,
гние сред гредите гордостта ни.
Вярата я скърши вятър.

Корабът го няма, капитане.
Сушата е краят на играта.
Щом заспиш, тя тихо ще ни хване..
Не заспивай, не преди зората.