автор: Albatros

... щом вятърът запее тъжни песни и облаци бездомни накълби,
по своите посоки – неизвестни, и аз ще се отправя – може би? –
там, дето ме очакват свидни хора – аверите ми, моят стар баща,
и да поседнем, както нявга, в двора – по чаша вино Бог ни обеща,
въртопче Светлина да ни прегръща, едно "Наздраве!" да ни утеши,

Безкраите са най-добрата къща! – за нашите пътуващи душѝ,
да ги обичам, както аз си мога, и както за това съм си мечтал? –
добро човече в шепите на Бога! – създадено от Божията кал,
пак да надяна бялата си ризка с красивите ѝ слънчеви петна.
Какво ли друго мога да поискам? – освен да бъде път и Светлина.

13 юлий 2020 г.
гр. Варна, 9, 15 ч.