... да си поет на Варна, е кошмар – стихът ми даже 5 пари не чини,
и по-добре – на градския пазар на селяните да продавам дини,
да стана автобусен контрольор – или да късам в киното билети,
защо да пея в ангелския хор? – светът не се нуждае от поети,
и – книжица от мене непрочел, да си мълчи – потаен бисер в мида,
това ли бе заветната ми цел? – тъй както съм дошъл, да си отида? –
да скитам сам – без работа и дом, и битието цял ден да ме нерви,
и да се кефя всяка сутрин, щом в хладилника ми дрънкат две консерви,
и като просяк пред порутен храм да си пребърквам празната паничка,
така ще си умра – ужасно сам, на стих и песен – горка пойна птичка.
Каква ти слава, почести, злата – и дребни привилегии по заслуги?
Поетът е Беднякът на света! – и като него просто няма други.
13 юлий 2020 г.
гр. Варна, 11, 45 ч.