автор: puplek

Един компютър сподели с кондиционера
–Я, малко раздвижи заседналата атмносвера,
уют домашен да срещне господаря
и микровълнова вълна да стопли чая.

А, господарят нещо се обърка
случайно или не, в кафенето свърна
море и лято, и няколко чашки
ароматен спомен за липи бургаски.

Включено – изключено, след „щрак”- готово,
моля, каварма притоплена отново.
И отново въздухът нагоре и надолу шава
стерилен полъх в чест на господаря.

А господарят, нещо се унесе
и за такси до вкъщи вятъра нае си
прошепна му нещо, интимно на „ти”
–Помниш ли ветре дъха на бургаски липи?

Ключ в ключалка изтрещя в панела
компютърът светна – „Здравей аз съм Ева”
жарава микрони пак покри кавармата
и доза топлина полъхна от стената.

А господарят неразумен, нещо с бързовара прави
вълни бълбукащи и аромати стари,
по щипка бриз, луна, на вкус момчешки страсти
– среднощен чай от спомен за липи бургаски.