автор: Albatros

... не съм безгрешен и на стих, картинката дори е жалка –
една ли мравчица убих? – с подметките си на асфалта,
един ли само стъпках цвят? – из пролетните си поляни,
на някой тих човек, мой брат, дали не съм нанасял рани,
дали? – додето си вървях по праведните свои друми,

не вдигах много шум и прах – и аз? – в суетните си думи,
дали – дал хляб на едного, без хляб оставих двама други? –
и след семейното танго зарязах челяд, дом, съпруги,
едва ли Бог ще ми прости невинните ми безразсъдства.
За прошка в моите мечти един виновник в мен възкръсва.

8 юлий 2020 г.
гр. София, 8, 00 ч.