автор: Albatros

... хареса ме Жената на съседа – изляза ли на моя тих балкон,
тя пуши и замислено ме гледа, като че ли на малък тринитрон,
навярно иска нещо да ми каже? – ала не се познаваме дори,
живеем в ужаса многоетажен в "Обеля-2", или във "Младост-3",
ветрецът ѝ раздипля пеньоара, развихря – руси – нейните коси,
съседът сигурно ще ѝ се скара? – че цял ден на терасата виси,

навярно е самотница? – си мисля, щом гледа ме с надежда и любов,
и нейното герданче от мъниста събужда в мен ловджията – за лов! –
такава – малка, бяла и изящна! – направо статуетка във музей,
печалните си SOS ми праща, наместо да ми каже в миг: – Здравей! –
веднъж свари ми супа на котлона – и рече ми: – Валерий, хайде, яж.
Престане ли да идва на балкона, ще скоча от дванайстия етаж.

7 юлий 2020 г. гр.
София, 15, 00 ч.