автор: Albatros

Девойчица с черешки на ушите
и роклица на грейнали слънца
погледна ме с очета дяволити –
насред омаскарените лица.
Като че ли ме грабна летен вихър
и ме отнесе нейде вдън гори –
и улицата стана много тиха,

и всички ние – някак по-добри.
Понякога, нали съм адски смешен,
наместо да напиша някой стих,
качих се на кварталната череша! –
и аз черешки две си закачих.
Светът ми стана слънчева обител
за хорица, за птички и треви!

Със четири черешки на ушите
девойчица през моя стих върви.

23 юний 2020 г.
гр. София, 7, 45 ч.