на Ленард Коен
Не съм очаквала дори,
че прашните ми ходила
на светлия ти праг ще вкаменеят.
Аз запламтях под звуците на песента
и на изгарящата ти цигулка.
И замених безсмислието на Живота
с безсмъртието на кратки мигове
Разбрах,,че Любовта е слънце,
което изгрява и залязва,
преди целувките по сетивата ни
да се превърнат във физическо докосване
Танцувам с теб,невероятен мой!
Как посмя да си тръгнеш
преди да те срещна!.
Любовта щедро ти даде всичко.
А на мен- шепа малодушници..
Духът ти витае наоколо,
доволен,че още е в женските блянове,
а песните му-в сърцето ми..
Скланям глава на гърдите ти.
Води ме в танца!
Духът ми е в съвършения миг,
докато изтлее любовтаа.....