автор: ole72

Искам всичко на момента,
а момента ми го няма
и попадам в сантименти
с тежка, титанична драма.

Но за малко да успея
и да стана друг наужким,
слънцето на мен се смее,
заедно със теменужки.

Колко му е, то - отгоре,
те цъфтят – това е лесно,
а аз трябва да се боря
за момента, вчера, днеска,

утре, всеки ден, до дъно,
без умора, до припадък,
ох, май малко се препънах,
но така и ми се пада,

щом не виждам, че се мъча,
себе си да разпилея,
само да се поизпъча,
вместо да си поживея.