автор: tearfly

Очите ми са албум на обвързани снимки,
нося спомен от Теб
в джоба на времето –
коректив за сълзи и въздишки.

От ракурс на море
бързо щраквам бутона –
снимки – две – аз съм лодка и котва.

И разбиват вълни в следващ кадър скалата̀,
а от птиците сипе се дъжд от перата им.

Обектив отвисоко свива точка в полето –
там е Твойта ръка и
крепи крехко цвете.

А нощта е модел със ракурс към небето –
там струи светлина от звездите в сърцето.

Приеми ми дъха, правещ мат по стъклото,
отеснял е светът за Любов като Нашата...

Капки здрач – снимам – вече е утро,
в обектива е мрак, чака някакво чудо…