автор: yotovava

Живея в чудни светове –
когато се завърна вечер
пред дворчето брезички две
разбридат залеза далечен,
крадлива сойка ме следи –
дано ѝ хвърля някой залък,
тъче под кривите греди
най-сръчният невидим паяк,
и рой светулки посреднощ
разпукват тъмнината мълком,
а Бог разстила – пълен кош,
със звездна плява покрай хълма.
Уханията на сено,
липа, и мащерка, и риган
проникват в мене и дано
до същината им достигна –
че даже да загубиш дом
и да останеш безпаричен,
достатъчни са хляб и сол
и някого да си обичал.