автор: Albatros

... тази нощ за теб ще се помоля, и дано е Господ милостив –
да те гледам – в радост и неволя, в небеса, натегнати до взрив,
да си ми на този свят едничка, дето ще ти вярвам цял живот,
както вярва пролетната птичка, че лети в бездънен небосвод,
да ти слитам в шеметна омая! – птица със пречупено крило,

и – да те обичам, както зная, пък – и както Божем е дошло,
да те пия – в светлите минути! – що със теб небето ни реди,
и – смирен на топлите ти скути, да се влюбя в теб като преди! –
да те имам – и да те пилея! – знаеш, че съм звезден развейпрах.
Имаш ли си, Господи, идея? – как до днес без Нея преживях.

22 юний 2020 г.
гр. София, 19, 50 ч.