Тук няма кръст. Обезкостена църква.
Поникнал храст в отломките – за цвят.
Стени с избодени очи замръкват.
Плач на олтар в ръцете на Пилат.
И само две колони непосилно
се борят за ръката на зографа.
На вярата озъбеният скелет
все още спори с дъждове и вятър.
И късове от животворен извор
превръщат в прах и ангели, и Бога,
и Библия, и имена на ктитори...
От времето отнесен е чертога.
С очи на дявол синьото се блещи,
останало на слепите да свети.
Тук всичките звезди да станат свещи,
не ще измием грях и на небето!
Христово... Рожество? Или икона?
И словото безпомощно се свлича,
и капят черни сълзи над амвона…
Тук прошка нямам. Просто коленича.