автор: timon

Ослепелите духом
поставят по пътя скали,
за да няма надеждата никога проход.
И ни водят неспирно,
духът ни крещи,
че е цял,
че ще срине скалистата, мрачна грамада.
Претоварени, люспите от чернилки крещят
и се стича кръвта ми,
понесла на Слепите "хляба".
Ослепелите духом
тровят бавно света!
Оцелявам, дори и със залъка,
напоен от сметта им.