Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 444
ХуЛитери: 1
Всичко: 445

Онлайн сега:
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСилата на прошката
раздел: Есета, пътеписи
автор: mitkoeapostolov

Първи клас. Народните танци – първият ми досег с тъмната страна на реалността. Може би защото другите деца идваха от по-слабите училища в града, може би защото идваха от друга социална класа, може би защото вкъщи ставаха свидетели на насилие и имаха нужда да го упражнят върху някой.
Измислиха ми прякор. Обиждаха ме. Изключваха ме от събиранията си. На един лагер изляха шише с вода върху чаршафа ми, за да ми се подиграват на другия ден, че съм се напикал. Не знам защо не се отказах. Може би защото съм научил от родителите си, че само слабите се отказват.
Търпях. Дванайсет години. Подигравките не продължиха през цялото време. Някъде след седми клас, без видима причина, спряха. Въпреки това, растях с фантазиите как един ден ще съм по-богат, по-известен, по-силен от моите мъчители. Как тогава тъпкано ще им го върна. Сънувах, блянувах, в стил Марвел Супергерой, хиляди, милиони видове сладко отмъщение.
Времето мина, пътищата ни се разделиха. Понякога ги срещам из града. Повечето ми изглеждат смачкани. Явно животът яката ги е ударил. Явно не е имало нужда от мое отмъщение. Удовлетвореността, която подозирах, че ще изпитам, когато ги видя нещастни, я няма. Само, дето изгубих всичкото време в мисли за отмъщение.
Зодия Скорпион съм. Ако някой вярва в зодии, за скорпионът съм чувал и следното определение: „един ред сметана и отдолу пет реда лайна”. Понякога под лайната се добавя и един ред злато, понякога не. Особено като по-млад, тази все-поглъщаща тъмна енергия се насочваше в посока отмъщение на мъчителите, било то в народните танци, било то на другите места, където по-късно се озовах.
Оказа се, че с тези черни мисли съм очернил единствено собствения си живот. Справедливостта така и така беше въздадена, не от мен, не когато аз исках, но от когото трябва, когато трябва.
И ако прошката към другите е немалко предизвикателство, то прошката към себе си е може би едно от основните препятствия към спокойствието в живота. Както толкова години изпитвах чувства на омраза към другите, заради несправедливото им отношение към мен, така по-късно таях същата омраза и към себе си, заради действията, с които аз нараних други хора.
Конкретно, лъгал съм – от страх, че няма да бъда приет ако кажа истината. Първите ми лъжи естествено бяха като дете – тях си простих най-лесно, защото не съм съзнавал напълно какво правя. По-късно лъгах себе си, че се казвам Мику, а не Митко, че съм всякакъв но не и българин, че искам да ставам икономист, политик, банкер. После лъгах и близките, най-вече с думите „обичам те”.
Да простя на себе си не успях напълно, затова прибягнах до помощта на психолог. Започнах терапията с обръщението: „Аз вече всичко си знам. Просто дойдох да проверя дали е нормално. Ще дойда на две-три консултации и това ще е”. Две години по-късно, съзнавам, че за да ми е от истинска помощ, работата с психолог трябва да продължи много по-дълго, а защо не и доживот? За да простиш на себе си, а и на околните (разбрах от терапията), е нужно първо да разровиш защо правиш нещата по начина, по който ги правиш.
Този опит ме накара да прозра силата на прошката, която оставя на живота сам да въздава справедливост и която позволява на индивида да живее в епизодичен мир със себе си и околните. Вече не се питам – защо не мен, с какво го заслужих, а си казвам – „щом ми се случва, значи съм го заслужил по някакъв видим или невидим начин”. За пръв път, в определени случаи, вместо да се боря против реалността, се опитвам да я приема. И цялото това пътешествие, благодарение на бавния блус с прошката.


Публикувано от Administrator на 21.06.2020 @ 12:04:05 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   mitkoeapostolov

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Снежинка на конци
автор: elsion
332 четения | оценка няма

показвания 42933
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Силата на прошката" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Силата на прошката
от loveforever (dany.7@abv.bg) на 04.08.2020 @ 23:55:35
(Профил | Изпрати бележка) http://www.loveforever.eu
Прошката е голяма благодат, но човек понякога твърде трудно успява да прости а понякога и не успява за жалост ...