Дали ще дойдат времена,
в които няма политици?
Атлас да вдигне рамена,
накацани от райски птици.
Съдрала белите платна
на непроходилото утро,
да ме омайва тишина –
без телефони и компютри?
Когато ще съм житен клас –
прибран във топлия мравуняк,
и дам на всекиго от вас
и зрънце, и грижовна дума.
И никой да не бъде сам
под звездните студени шатри.
И винаги да стигам там,
където чака ме приятел.