автор: Albatros

... живея си с красивата мечта,
макар че си е неосъществима,
да те прегърна нявга на света,
да ти река обичам те, любима,
след миг да чуя твоето: –Здравей! –
и да те гледам – чиста и пресвята,
и рокличката твоя – тих солей,
на дипли да лети към ламината,
да стелна и постелята от лен,
да ветролейна твоите косици,
Жена, която е дошла за мен! –
да ме развихри в пролетните птици,
какво му трябва друго на мъжа,
доде мълви си песничката птича? –
да вярва, че не всичко е лъжа,
с надеждата, че някой го обича.
В зениците ти тихо да чета
Планетата Любов! – необозрима.

С такава гениална простота
ще те обичам цял живот, любима.

19 юний 2020 г.
гр. Варна, 12, 15 ч.