автор: liulina

Съществувам в кривите огледала на истините си,
в изпъчения насреща ми хоризонт,
който примамва и ме оставя в съня си,
ставам , а вятърът идва и със северен фронт…
Поемам дъх , но често не благодаря,
често съм мрачната особа на Аза си,
позволявам на фантазията да твори,
светове от кули, светлини или сенки…
Дърпам опашките на времето или дявола,
проглеждам в бездънни чаши на откровения,
търся тореадора си за да стане мой идалго,
да се пребори с мен като творение
и с кривите огледала на моите истини ….
Когато вятърът е насрещен понякога клякам,
тогава идват ниските треви и ме обгръщат,
а хоризонтът ме вика да не чакам,
защото така или иначе няма връщане …


16.06.2020г.
София