автор: Albatros

Додето още слънцето ми па̀ри – и си провождам миналия ден,
и тегля на невидими кантари доброто – нявга сторено от мен,
невям и лошотийки две-три шепи ще туря върху другата везна,
горчилките от дните си нелепи старах се да превръщам в светлина,
додето още дишам – и живея, макар и да не знам добре защо,

и ме подмята вятърът на кея – досущ едно отбрулено листо,
додето сам, печален и сиротен се питам тихо – всуе ли живях,
нима и ти, прекрасен мой животе, бе пепел, суета и шепа прах,
и свършва сериалът ни сапунен, а Господ нов не ни и обеща! –
да се прегърнем и да се целунем, и с обич да си тръгнем от света.

14 юний 2020 г.
гр. Варна, 16, 55 ч.