автор: Albatros

Не знам какво е точно диадема,
но – лампата когато угаси,
готов бях да напиша и поема! –
за твоите разюздани коси.

А после обецата ти ме драсна
под кичура – над лявото ухо.
Успях да кажа само: – Wow! Прекрасна! –
преведено на български: – Охо-о!

Из мен гърмяха древни водопади! –
и срутваха се – в твоето легло.
И аз летях – по звездни автостради,
направо извънземен! – в НЛО.

Ти ме въртя из есенни вихрулки.
На пазвите си топли ме люля.
И цяла нощ – в несвяст! – лових светулки
и пеперуди! – в Райските поля.

И аз, нали съм пич – ужасно скромен,
и – палав! – като малките деца,
на тръгване откраднах си за спомен! –
красивата ти златна обеца.