Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Ventura
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13943

Онлайн са:
Анонимни: 422
ХуЛитери: 1
Всичко: 423

Онлайн сега:
:: JasminJasminA

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2021 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
6 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаRe: (без заглавие)
раздел: Хайку
автор: Bockpece

напряко
през замръзналото езеро
по-близо е краят на света


Публикувано от anonimapokrifoff на 13.06.2020 @ 08:13:25 



Сродни връзки

» Повече за
   Хайку

» Материали от
   Bockpece

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

27.10.2021 год. / 07:19:07 часа

добави твой текст
"Re: (без заглавие)" | Вход | 2 коментара (3 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: (без заглавие)
от Lirik1 на 14.06.2020 @ 11:41:00
(Профил | Изпрати бележка)
Имало едно време една анонимка в едно Царство на безвремието.Там времето било спряло. Там те, анонимката и нейните събратя и сестри, римушки веселушки, хайкуисти и хайкуистки, много, ама много се дразнели от един принц Неаноним Талантливий. Той не бил учител като тях, тоест не бил професионално деформиран, граматически. И ги вбесявал със свободомислието си и разкрепостените си писания, което му идело отръки, естествено. И започнали да се ровят в бельото му, надничали през прозорците му, пишели доноси до кого ли не, въобше всячески гледали да се отърват от него. И били много смели, защото били анонимни, скрити в нощтааа на анонимносттааа... и дебнели, дебнели. Те били низки души, но един слънчев ден си намерили Майстора. Бил обнародван Указ, от добрия син на старият Цар, който абдикирал изненадващо по болест. Този Указ забранявал анонимността като зловредно и позорно дело, с което и ги осъдил на вечно забвение.
А чашата с отрова дарява безсмъртие, но те това не го знаели, а и не можели да разберат, че не дозата правела отровата, а злобата. Човешката злоба, която ги разяждала бавно, но сигурно...


Re: (без заглавие)
от Lirik1 на 14.06.2020 @ 02:17:29
(Профил | Изпрати бележка)
направо
през блатото вонящо
кряка жабокряк