автор: Albatros

... когато сутрин изгрева си пия,
и сръбвам от лулицата си дим,
си знам – животът е на вересия,
озъбен пес без маска и без грим,
сетрето си обърнал със хастара,
седя – и мисля в меката трева,
че само слънчицето ни е даром –
благодаря ти, Боже, за това! –

дори мигът ми бе безлихвен заем,
и аз със лихвите си го платих,
понеже с теб от векове се знаем,
ти плащам с обичливия си стих,
то, тъй и тъй все няма прокопсия,
прати поне Вълшебния килим? –
да се повозим миг на вересия,
преди до грош за всичко да платим.

8 юний 2020 г.
гр. Варна, 8, 40 ч.