автор: felisia

Tя извира от мен по безумна от лава,
тази дива любов, тази адска жарава,
тя ме пали без жал и изгарям от нежност,
тази трудна любов омотана в копнежи,
тя е с бистри очи, но ме дави дълбоко
аз потъвам до дъно и да дишам не мога
тя ми дава криле и ме кара да вярвам,
че свeта е красив и ме носи по вятъра
тя е жива вода, от която възкръсвам
и забравям за миг, колко тежък бе кръста
и забравям въобще, за пътеките тясни,
по които вървях със тревоги обрасли
тази сладка любов ме залива с надежди
и в очите открити аз без страх я поглеждам
тя е нежното тупкане на сърцето на птица
тя е пълна със хиляди малки искрици,
от които се палят всички клетки във мене,
от които изтръпвам и забравям за времето
тя е в силните длани на безумен мечтател
тя се лее от него и е чиста наслада
тя се ражда от ловките пръсти по струните
и потръпва от порив да бъде целуната
тя дойде изведнъж и ме грабна метежно
и пропаднаха с трясък непосилните тежести
от плещите ми женски с рамене пълнолуния
тази странна любов, тя е страст до безумие....